19 дек. 2008 г., 07:52

Житейско

629 0 3

Мразиш, за да не си безразличен.

И този ден във теб така е прозаичен,

загледан в тъмното, светлото минава!

Любов и вяра - просто нищо не остава,

минаваш по улиците, но не ти се ходи.

Животът е пътеки!

Коя каде ли води?

Днес летиш във вятъра,

утре той те духва...

Просто нищо не остава,

а сърцето още тупка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, строежа може да се дообработи, но важното е, че "сърцето още тупка"..значи е останало и то ще бъде развито с желанието за красота, което се вижда Чудни празници и на теб
  • имам някой забележки към строежа на този ти стих, но не е нищо фрапиращо - "може би летиш СЪС вятъра"... Както и да е, важното е че изразява настроение в което самият аз съм бил стотици пъти, и го почувствах адски близко.
  • Итересно! Поздлавления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...