19 дек. 2008 г., 07:52

Житейско

623 0 3

Мразиш, за да не си безразличен.

И този ден във теб така е прозаичен,

загледан в тъмното, светлото минава!

Любов и вяра - просто нищо не остава,

минаваш по улиците, но не ти се ходи.

Животът е пътеки!

Коя каде ли води?

Днес летиш във вятъра,

утре той те духва...

Просто нищо не остава,

а сърцето още тупка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, строежа може да се дообработи, но важното е, че "сърцето още тупка"..значи е останало и то ще бъде развито с желанието за красота, което се вижда Чудни празници и на теб
  • имам някой забележки към строежа на този ти стих, но не е нищо фрапиращо - "може би летиш СЪС вятъра"... Както и да е, важното е че изразява настроение в което самият аз съм бил стотици пъти, и го почувствах адски близко.
  • Итересно! Поздлавления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...