Dec 19, 2008, 7:52 AM

Житейско

  Poetry » Other
622 0 3

Мразиш, за да не си безразличен.

И този ден във теб така е прозаичен,

загледан в тъмното, светлото минава!

Любов и вяра - просто нищо не остава,

минаваш по улиците, но не ти се ходи.

Животът е пътеки!

Коя каде ли води?

Днес летиш във вятъра,

утре той те духва...

Просто нищо не остава,

а сърцето още тупка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дива Самодива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, строежа може да се дообработи, но важното е, че "сърцето още тупка"..значи е останало и то ще бъде развито с желанието за красота, което се вижда Чудни празници и на теб
  • имам някой забележки към строежа на този ти стих, но не е нищо фрапиращо - "може би летиш СЪС вятъра"... Както и да е, важното е че изразява настроение в което самият аз съм бил стотици пъти, и го почувствах адски близко.
  • Итересно! Поздлавления!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...