Жив дявол
многословната безгръбначност ми лиже ботушите
(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)
тези с които зиме газя през сгур и тревога
за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога”
хвалят плътта на делата ми без да ги осъзнават
(дай боже всекиму своето ден след ден да създава)
и не знаят колко безсъници в мен се сражават
с половинчатите истини дето плащат ми хляба
и въздишат пълзящите твари преди да стоварят
дългите си езици върху моите верни сто годишни ботуши
(с тях ще си ида дано не им ги даром по принуда оставя) ...