3 нояб. 2015 г., 09:05

Жив дявол

645 0 9


Жив дявол

 

многословната безгръбначност ми лиже ботушите

(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)

тези с които зиме газя през сгур и тревога

за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога”

 

хвалят плътта на делата ми без да ги осъзнават

(дай боже всекиму своето ден след ден да създава)

и не знаят колко безсъници в мен се сражават

с половинчатите истини дето плащат ми хляба

 

и въздишат пълзящите твари преди да стоварят

дългите си езици върху моите верни сто годишни ботуши

(с тях ще си ида дано не им ги даром по принуда оставя)

даскал-педя човек-жив дявол- сам скача в горящата клада 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...