Nov 3, 2015, 9:05 AM

Жив дявол

  Poetry
642 0 9


Жив дявол

 

многословната безгръбначност ми лиже ботушите

(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)

тези с които зиме газя през сгур и тревога

за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога”

 

хвалят плътта на делата ми без да ги осъзнават

(дай боже всекиму своето ден след ден да създава)

и не знаят колко безсъници в мен се сражават

с половинчатите истини дето плащат ми хляба

 

и въздишат пълзящите твари преди да стоварят

дългите си езици върху моите верни сто годишни ботуши

(с тях ще си ида дано не им ги даром по принуда оставя)

даскал-педя човек-жив дявол- сам скача в горящата клада 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...