Жив мъртвец
Жив мъртвец
Трепери химикалът, трепери мисълта...
Листа зове ме, но стои все бял и пуст...
и вече в мен я няма болката
и жаждата за мъст...
Няма обич, няма чуства, нямам рими...
излишни, сякаш думите въртят се из ума ми.
Излишни са сълзите, за да плача...
Излишни са очите, да те чакат....
Ръце от лед и образ блед,
изпити скули, напукани уста и посинели ходила...
Да, аз съм това! Жив мъртвец!
Заплащам цената за своите дела...
Очаквам моята присъда,
не ме е страх, не ме боли,
не може нищо да ми натежи...
Човек от камък във легло от пръст лежи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados
Иначе стиха е супер!