Sep 28, 2007, 8:07 AM

Жив мъртвец

  Poetry
959 0 6

Жив мъртвец

Трепери химикалът, трепери мисълта...
Листа зове ме, но стои все бял и пуст...
и вече в мен я няма болката
и жаждата за мъст...

Няма обич, няма чуства, нямам рими...
излишни, сякаш думите въртят се из ума ми.
Излишни са сълзите, за да плача...
Излишни са очите, да те чакат....

Ръце от лед и образ блед,
изпити скули, напукани уста и посинели ходила...
Да, аз съм това! Жив мъртвец!
Заплащам цената за своите дела...

Очаквам моята присъда,
не ме е страх, не ме боли,
не може нищо да ми натежи...
Човек от камък във легло от пръст лежи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Излишни са сълзите, за да плача...
    Излишни са очите, да те чакат....

    Май това трябва да е края... Най-силната част на стихът е това според мен.
  • Недей така!!!С тебе сме и ще върнем радоста от живота отново в твоето сърце!!!
  • Малеее...Плашиш ме, недей така Иначе стиха е супер!
  • Прекрасно!Позната нотка на поезия
  • Стахотно стиховторение със адски тежък завършек:
    "Човек от камък във легло от пръст лежи..."
    Адски красиво е, но ти не си такъв - каменен човек, защото ни радваш с творбите си! ЦелувкИ

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...