Жив мъртвец
Жив мъртвец
Трепери химикалът, трепери мисълта...
Листа зове ме, но стои все бял и пуст...
и вече в мен я няма болката
и жаждата за мъст...
Няма обич, няма чуства, нямам рими...
излишни, сякаш думите въртят се из ума ми.
Излишни са сълзите, за да плача...
Излишни са очите, да те чакат....
Ръце от лед и образ блед,
изпити скули, напукани уста и посинели ходила...
Да, аз съм това! Жив мъртвец!
Заплащам цената за своите дела...
Очаквам моята присъда,
не ме е страх, не ме боли,
не може нищо да ми натежи...
Човек от камък във легло от пръст лежи...
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Недей така!!!С тебе сме и ще върнем радоста от живота отново в твоето сърце!!!
-
Малеее...Плашиш ме, недей така
Иначе стиха е супер! -
Прекрасно!Позната нотка на поезия
-
Стахотно стиховторение със адски тежък завършек:
"Човек от камък във легло от пръст лежи..."
Адски красиво е, но ти не си такъв - каменен човек, защото ни радваш с творбите си! ЦелувкИ -
Защо така , Теодора?
Хубаво написан стих,
но много ме натъжи.
Усмихни се.С обич.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Излишни са очите, да те чакат....
Май това трябва да е края... Най-силната част на стихът е това според мен.