27 mar 2014, 18:14

Жив сиротник

  Poesía
672 0 9

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.

И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.

Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи.
Всяка зима - тих камбанен звън. Късах спомени от куп албуми.

Бях последен и не станах пръв. И се чувствах разпилян пред Бога.
От сърцето ми прокапа кръв. Тъй платих си за делата влога.

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Без присъда и дори без чук. Пак простете, ще остана жив сиротник!









¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аха! Разбирам! Ами случва се! Понякога емоциите и мислите ни се припокриват с тези на други хора! Даже доста често става така!
  • Сюжетът на филма е далече от този в стихотворението ти. Усетих обаче една много тънка и фина нишка, свързваща на места припокрилите се емоционални изблици на лирическия и този от филма.
  • Благодаря ви, Милко, Чо, Санвали и М. Чо, не съм го гледал този филм! Та, какво за него?
  • Васил, всички май сме на тази вълна Много стойностен стих и послание, което те замисля! Много растеш, с всеки следващ ред. Удоволствие е да те чета.
  • И аз те поздравявам, Васил!

    Бъди си такъв, какъвто те кара отвътре подтикът.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...