Жив сиротник
Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи.
Всяка зима - тих камбанен звън. Късах спомени от куп албуми.
Бях последен и не станах пръв. И се чувствах разпилян пред Бога.
От сърцето ми прокапа кръв. Тъй платих си за делата влога.
Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Без присъда и дори без чук. Пак простете, ще остана жив сиротник!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
