Жив сиротник

Поезия

667 0 9

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.

И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.

Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи.
Всяка зима - тих камбанен звън. Късах спомени от куп албуми.

Бях последен и не станах пръв. И се чувствах разпилян пред Бога.
От сърцето ми прокапа кръв. Тъй платих си за делата влога.

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Без присъда и дори без чук. Пак простете, ще остана жив сиротник!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

myworld (Аз)

Аха! Разбирам! Ами случва се! Понякога емоциите и мислите ни се припокриват с тези на други хора! Даже доста често става така!

2014-03-28T15:07:48+02:00
oksimoron (Христов)

Сюжетът на филма е далече от този в стихотворението ти. Усетих обаче една много тънка и фина нишка, свързваща на места припокрилите се емоционални изблици на лирическия и този от филма.

2014-03-28T14:45:51+02:00
myworld (Аз)

Благодаря ви, Милко, Чо, Санвали и М. Чо, не съм го гледал този филм! Та, какво за него?

2014-03-28T14:02:14+02:00
manipuliram (Манипулирам)

Васил, всички май сме на тази вълна Много стойностен стих и послание, което те замисля! Много растеш, с всеки следващ ред. Удоволствие е да те чета.

2014-03-28T13:00:48+02:00
Sanvali (Санвали)

И аз те поздравявам, Васил!

Бъди си такъв, какъвто те кара отвътре подтикът.

2014-03-28T11:05:35+02:00