Жив спомен

22 dic 2012, 21:03

Poesía » De amor

439 1 0

ЖИВ СПОМЕН

Допуснах те в живота си и сгреших.

Далеч си от мен, а пак те искам.

Мислех си, че в сърцето си те убих,

ала истината само потисках.

Между теб и мен има стена голяма

и няма надежда, в която да вярвам.

Искам да си до мен, а все те няма,

живея в спомен, от който полудявам.

Живееш в мен с пълна сила ти,

а нали беше вече само спомен?

Умира в лутания сърцето ми.

Светът на болката е тъй огромен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.