ЖИВ СПОМЕН
Допуснах те в живота си и сгреших.
Далеч си от мен, а пак те искам.
Мислех си, че в сърцето си те убих,
ала истината само потисках.
Между теб и мен има стена голяма
и няма надежда, в която да вярвам.
Искам да си до мен, а все те няма,
живея в спомен, от който полудявам.
Живееш в мен с пълна сила ти,
а нали беше вече само спомен?
Умира в лутания сърцето ми.
Светът на болката е тъй огромен.
© Николина Барбутева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
