Жив спомен
ЖИВ СПОМЕН
Допуснах те в живота си и сгреших.
Далеч си от мен, а пак те искам.
Мислех си, че в сърцето си те убих,
ала истината само потисках.
Между теб и мен има стена голяма
и няма надежда, в която да вярвам.
Искам да си до мен, а все те няма,
живея в спомен, от който полудявам.
Живееш в мен с пълна сила ти,
а нали беше вече само спомен?
Умира в лутания сърцето ми.
Светът на болката е тъй огромен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Барбутева Всички права запазени
