Липите ми напомнят, че съм жив,
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде,
достатъчно е, за да оцелея.
Дори и гръм да разсече на две
душата ми, то с две ще закопнея.
Защото, няма как във тоя миг,
дори да съм превърнат във прашинки,
да не усещам оня дух велик,
духът на лято, пръснало калинки. ...