Жив съм, лято
Липите ми напомнят, че съм жив,
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде,
достатъчно е, за да оцелея.
Дори и гръм да разсече на две
душата ми, то с две ще закопнея.
Защото, няма как във тоя миг,
дори да съм превърнат във прашинки,
да не усещам оня дух велик,
духът на лято, пръснало калинки.
По всеки стрък, окъпан от дъжда,
изпил росата, грейнал с цветовете,
обагрен с нежност и със топлина.
Поех от мекотата му с нозете!
© Данаил Таков All rights reserved.
