27 июн. 2019 г., 08:34

Жив съм, лято 

  Поэзия » Другая
150 4 5

Липите ми напомнят, че съм жив,

липите и тревата окосената.

Прегръдката на слънчев порив див,

прегръдката в шепите на зеленото.

 

И само туй, че лятото дойде,

достатъчно е, за да оцелея.

Дори и гръм да разсече на две

душата ми, то с две ще закопнея.

 

Защото, няма как във тоя миг,

дори да съм превърнат във прашинки,

да не усещам оня дух велик,

духът на лято, пръснало калинки.

 

По всеки стрък, окъпан от дъжда,

изпил росата, грейнал с цветовете,

обагрен с нежност и със топлина.

Поех от мекотата му с нозете!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се на коментариите ви, Рози, Светулка, Мариана, Наде, DPP, Пепи! Благодаря и на поставили в Любими! Бъдете здрави, щастливи и с едно незабравимо лято! Поздрави!
  • Колко красиви картина и усещания! Поздрави, Дани!
  • Красиво!
  • И аз се чувствам така, Дани. Много красиво си го описал!
  • "Дори и гръм да разсече на две
    душата ми, то с две ще закопнея."
    Онемях!!!
Предложения
: ??:??