26 feb 2009, 11:42

Жива

  Poesía
982 0 3

 

                                                                       Жива

                                                 Дали така сме програмирани

                                                 или пътищата си сами градим?

                                                 Все търсим нещо и не спираме

                                                 и все по най-трънливите вървим!

 

                                                 В дни задъхани, в тревожни нощи

                                                 печелим битки, слава и пари,

                                                 високи върхове ни мамят още,

                                                 а духът ни изтъкан  е от мечти...!

 

                                                Но бихме ли могли да знаем

                                                дали не гоним празни суети?

                                                Има ли ги портите на Рая,

                                                не са ли тленни нашите дворци?

 

                                                Илюзия или реалност е животът,

                                                реалност от поквара и лъжи,

                                                и залезът несподелен жестоко

                                                странно продължава да мълчи!

 

                                                 А  Еверест стои пред мене

                                                 и ледовете спират ми дъха,

                                                 тръпка непозната ме обзема

                                                 от желанието да го покоря.

 

                                                 Щом полета на мисълта ми спират

                                                 гордите и недостъпни върхове,

                                                жива съм и брод към тях ще диря,

                                                 забравила за други светове.

 

                                                 Защото този свят красив е -

                                                 слънце грее ли във  две очи,

                                                 топлината пурпурна на дните

                                                 ледовете бързо ще стопи.

                                                

                                                

                                                 

 

                                               

                                               

                                               

 

                                                                                              

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лушка Кочева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели, за топлото посрещане и добрите отзиви, благодаря!
  • Не спирай да търсиш брод!
    Можеш и знаеш как да покоряваш!
  • Любов и оптимизъм бликат от този стих.
    И много размиъл...
    Поздрвления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...