26 февр. 2009 г., 11:42

Жива 

  Поэзия
740 0 3

 

                                                                       Жива

                                                 Дали така сме програмирани

                                                 или пътищата си сами градим?

                                                 Все търсим нещо и не спираме

                                                 и все по най-трънливите вървим!

 

                                                 В дни задъхани, в тревожни нощи

                                                 печелим битки, слава и пари,

                                                 високи върхове ни мамят още,

                                                 а духът ни изтъкан  е от мечти...!

 

                                                Но бихме ли могли да знаем

                                                дали не гоним празни суети?

                                                Има ли ги портите на Рая,

                                                не са ли тленни нашите дворци?

 

                                                Илюзия или реалност е животът,

                                                реалност от поквара и лъжи,

                                                и залезът несподелен жестоко

                                                странно продължава да мълчи!

 

                                                 А  Еверест стои пред мене

                                                 и ледовете спират ми дъха,

                                                 тръпка непозната ме обзема

                                                 от желанието да го покоря.

 

                                                 Щом полета на мисълта ми спират

                                                 гордите и недостъпни върхове,

                                                жива съм и брод към тях ще диря,

                                                 забравила за други светове.

 

                                                 Защото този свят красив е -

                                                 слънце грее ли във  две очи,

                                                 топлината пурпурна на дните

                                                 ледовете бързо ще стопи.

                                                

                                                

                                                 

 

                                               

                                               

                                               

 

                                                                                              

 

© Лушка Кочева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели, за топлото посрещане и добрите отзиви, благодаря!
  • Не спирай да търсиш брод!
    Можеш и знаеш как да покоряваш!
  • Любов и оптимизъм бликат от този стих.
    И много размиъл...
    Поздрвления!
Предложения
: ??:??