Жива

                                                                       Жива

                                                 Дали така сме програмирани

                                                 или пътищата си сами градим?

                                                 Все търсим нещо и не спираме

                                                 и все по най-трънливите вървим!

                                                 В дни задъхани, в тревожни нощи

                                                 печелим битки, слава и пари,

                                                 високи върхове ни мамят още,

                                                 а духът ни изтъкан  е от мечти...!

                                                Но бихме ли могли да знаем

                                                дали не гоним празни суети?

                                                Има ли ги портите на Рая,

                                                не са ли тленни нашите дворци?

                                                Илюзия или реалност е животът,

                                                реалност от поквара и лъжи,

                                                и залезът несподелен жестоко

                                                странно продължава да мълчи!

                                                 А  Еверест стои пред мене

                                                 и ледовете спират ми дъха,

                                                 тръпка непозната ме обзема

                                                 от желанието да го покоря.

                                                 Щом полета на мисълта ми спират

                                                 гордите и недостъпни върхове,

                                                жива съм и брод към тях ще диря,

                                                 забравила за други светове.

                                                 Защото този свят красив е -

                                                 слънце грее ли във  две очи,

                                                 топлината пурпурна на дните

                                                 ледовете бързо ще стопи.