Жива

31 oct 2010, 23:44

Poesía

732 0 2

Всички сме на този свят родени,

не за да живеем, а за да умрем.

И все да не ни достига време

на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.

Нали уж дишаме, за да живеем,

а с всяко вдишване приближаваме се към смъртта.

И надали със тебе ще успеем

да спрем повея на вятъра.

Но какво ни пречи да опитаме

и вместо със скръстени ръце да чакаме смъртта,

със сърцата си истински да обичаме,

дори истинска да не е любовта?

Щом дъхът ми винаги ще спира,

видя ли очите ти,

значи аз съм още жива

и все още нещо вътре в мен гори!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ellyst (Ели)

2010-12-10T17:44:12+02:00

Клиширано и неестествено, така звучи. Сякаш сте писали само и само да напишете нещо.
Arogarn (Калин Кръстев)

2010-12-10T15:34:57+02:00

Да, подобни неща осмислят живота ни!