31 окт. 2010 г., 23:44

Жива 

  Поэзия
749 0 2

Всички сме на този свят родени,

не за да живеем, а за да умрем.

И все да не ни достига време

на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.

 

Нали уж дишаме, за да живеем,

а с всяко вдишване приближаваме се към смъртта.

И надали със тебе ще успеем

да спрем повея на вятъра.

 

Но какво ни пречи да опитаме

и вместо със скръстени ръце да чакаме смъртта,

със сърцата си истински да обичаме,

дори истинска да не е любовта?

 

Щом дъхът ми винаги ще спира,

видя ли очите ти,

значи аз съм още жива

и все още нещо вътре в мен гори!

© Ани Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Клиширано и неестествено, така звучи. Сякаш сте писали само и само да напишете нещо.
  • Да, подобни неща осмислят живота ни!
Предложения
: ??:??