Жива
954
0
2
Всички сме на този свят родени,
не за да живеем, а за да умрем.
И все да не ни достига време
на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.
Нали уж дишаме, за да живеем,
а с всяко вдишване приближаваме се към смъртта.
И надали със тебе ще успеем
да спрем повея на вятъра.
Но какво ни пречи да опитаме
и вместо със скръстени ръце да чакаме смъртта,
със сърцата си истински да обичаме,
дори истинска да не е любовта?
Щом дъхът ми винаги ще спира,
видя ли очите ти,
значи аз съм още жива
и все още нещо вътре в мен гори!
© Ани Георгиева All rights reserved.
