16 ene 2018, 23:48

Жива смърт

  Poesía
499 0 0

Гледах, но не виждах, как времето минава.

Слушах, но не чувах, как гласът ти изтънява.

Очите ти ме наблюдаваха с все същата тъга,

но моите бяха забулени в тъма.

 

Реки от мъки минават по лицето ти.

Любов по-голяма от колкото заслужена.

Товар зашит в сърцето ти,

верига опасана на глезена.

 

И чувствам как гаснеш, как си тръгваш бавно.

Сърцето ми разкъсва се и идва с теб кървящо.

Душата ми остава тук,  все тъй студена и самотна.

Светлината ти не ще ме води вече. И топлината ти ще остави само спомен.

 

Краката ти изранени и кървящи, скитали по дълъг, стъклен път.

Изморена си, знам, но сърце голямо спира те. Доброта. Любов.

Боли ме и вкус на безсилни сълзи горчи в устата ми. Но аз пускам те, защото те обичам.

О, време безмилостно! И теб обичам и с теб ще се разделя. Живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грация Todos los derechos reservados

Всичко е преувеличено. Запомнете това.
Дори живота е превъзнесен. Не вярвайте даже и в Рая, нито в Ада. 

-Siya
 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...