Гледах, но не виждах, как времето минава.

Слушах, но не чувах, как гласът ти изтънява.

Очите ти ме наблюдаваха с все същата тъга,

но моите бяха забулени в тъма.

Реки от мъки минават по лицето ти.

Любов по-голяма от колкото заслужена.

Товар зашит в сърцето ти,

верига опасана на глезена.

И чувствам как гаснеш, как си тръгваш бавно.

Сърцето ми разкъсва се и идва с теб кървящо.

Душата ми остава тук,  все тъй студена и самотна.

Светлината ти не ще ме води вече. И топлината ти ще остави само спомен.

Краката ти изранени и кървящи, скитали по дълъг, стъклен път.

Изморена си, знам, но сърце голямо спира те. Доброта. Любов.

Боли ме и вкус на безсилни сълзи горчи в устата ми. Но аз пускам те, защото те обичам.

О, време безмилостно! И теб обичам и с теб ще се разделя. Живот.