Гледах, но не виждах, как времето минава.
Слушах, но не чувах, как гласът ти изтънява.
Очите ти ме наблюдаваха с все същата тъга,
но моите бяха забулени в тъма.
Реки от мъки минават по лицето ти.
Любов по-голяма от колкото заслужена.
Товар зашит в сърцето ти,
верига опасана на глезена.
И чувствам как гаснеш, как си тръгваш бавно.
Сърцето ми разкъсва се и идва с теб кървящо.
Душата ми остава тук, все тъй студена и самотна.
Светлината ти не ще ме води вече. И топлината ти ще остави само спомен. ...