11 mar 2021, 7:51

Жива светлина

724 0 0

Тъмна нощ се спуска над земята

Обвивайки я с мрачните поли

Покривайки небето с черна сянка

И отнемайки му всичките звезди

 

Луната плаха, инак пълна с светлина

Скри се бързо из зад облаците черни

Лишавайки света от свойта топлина

Усещаща се от лъчите толкоз нежни

 

И този мрак опита се да грабне

В своята прегръдка и моето сърце

Всяка радост, стремящ се да отнеме

И да погуби, вместо нещо да даде

 

Но макари обгърнат в тъмнина

Аз ясно виждах своя лъч небесен

Разливащ вредом свойта светлина

И изпълващ ми сърцето с песен

 

И този лъч, имаше си свойто име

Което бе изписано и в моето сърце

Наречен единствено на теб любима

За да живее там за вечни векове

 

Защото моя лъч от жива светлина

Способен да разкъса оковите на мрака

За мен си ти единствено любима

И никоя друга сред жените на земята

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Банов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...