11 mar 2021, 7:51

Жива светлина

726 0 0

Тъмна нощ се спуска над земята

Обвивайки я с мрачните поли

Покривайки небето с черна сянка

И отнемайки му всичките звезди

 

Луната плаха, инак пълна с светлина

Скри се бързо из зад облаците черни

Лишавайки света от свойта топлина

Усещаща се от лъчите толкоз нежни

 

И този мрак опита се да грабне

В своята прегръдка и моето сърце

Всяка радост, стремящ се да отнеме

И да погуби, вместо нещо да даде

 

Но макари обгърнат в тъмнина

Аз ясно виждах своя лъч небесен

Разливащ вредом свойта светлина

И изпълващ ми сърцето с песен

 

И този лъч, имаше си свойто име

Което бе изписано и в моето сърце

Наречен единствено на теб любима

За да живее там за вечни векове

 

Защото моя лъч от жива светлина

Способен да разкъса оковите на мрака

За мен си ти единствено любима

И никоя друга сред жените на земята

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Банов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...