Тъмна нощ се спуска над земята
Обвивайки я с мрачните поли
Покривайки небето с черна сянка
И отнемайки му всичките звезди
Луната плаха, инак пълна с светлина
Скри се бързо из зад облаците черни
Лишавайки света от свойта топлина
Усещаща се от лъчите толкоз нежни
И този мрак опита се да грабне
В своята прегръдка и моето сърце
Всяка радост, стремящ се да отнеме
И да погуби, вместо нещо да даде
Но макари обгърнат в тъмнина
Аз ясно виждах своя лъч небесен
Разливащ вредом свойта светлина
И изпълващ ми сърцето с песен
И този лъч, имаше си свойто име
Което бе изписано и в моето сърце
Наречен единствено на теб любима
За да живее там за вечни векове
Защото моя лъч от жива светлина
Способен да разкъса оковите на мрака
За мен си ти единствено любима
И никоя друга сред жените на земята
© Христо Банов Всички права запазени