19 feb 2014, 0:08

Жива съм 

  Poesía
605 0 2
Жива съм
Понякога душата сбогува се със тялото,
но пак живее –
ту плаче, ту се смее...
и... разбираш – у живите боли...
Страдах от цинизма, прикритите лъжи...
и тъй като със лошите лесно се прощавах,
тръгвах си и... никога,
да, никога за нищо аз
не съжалявах,
назад не се обръщах,
отказвах се от хора - чужди... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??