19 feb 2014, 0:08

Жива съм

  Poesía
816 0 2

Жива съм

 

Понякога душата сбогува се със тялото,

но пак живее –

ту плаче, ту се смее...

и... разбираш – у живите боли...

Страдах от цинизма, прикритите лъжи...

и тъй като със лошите лесно се прощавах,

тръгвах си и... никога,

да, никога за нищо аз

не съжалявах,

назад не се обръщах,

отказвах се от хора - чужди...
Страдах от нескритата ирония – понякога,
която душата ми  разкъсваше,
но аз живеех...

Падах, а после бавно

мъчително пак ставах,

изправях се,

вървях

и нови пътища проправях

във тоз живот на фалш и суета...
И... още жива съм,

а повече... дали ми трябва?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никога нищо не се дава наготово. Всъщност щастието трябва да се изстрада. Иначе как да направиш разликата...
  • След живота да сме здрави за да го живеем...

    Много хубав стих! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...