Жива съм

19 feb 2014, 0:08

Poesía

544 0 2

Жива съм

Понякога душата сбогува се със тялото,

но пак живее –

ту плаче, ту се смее...

и... разбираш – у живите боли...

Страдах от цинизма, прикритите лъжи...

и тъй като със лошите лесно се прощавах,

тръгвах си и... никога,

да, никога за нищо аз

не съжалявах,

назад не се обръщах,

отказвах се от хора - чужди...
Страдах от нескритата ирония – понякога,
която душата ми разкъсваше,
но аз живеех...

Падах, а после бавно

мъчително пак ставах,

изправях се,

вървях

и нови пътища проправях

във тоз живот на фалш и суета...
И... още жива съм,

а повече... дали ми трябва?...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

perfectstranger (Димитър Станчев)

2014-03-21T21:01:08+02:00

Никога нищо не се дава наготово. Всъщност щастието трябва да се изстрада. Иначе как да направиш разликата...
Sanvali (Санвали)

2014-02-19T12:24:51+02:00

След живота да сме здрави за да го живеем...

Много хубав стих! Поздрав!