na4eava (Пенка Обновенска)
48

19 февр. 2014 г., 00:08

Жива съм

Поэзия

809 0 2

Жива съм

Понякога душата сбогува се със тялото,

но пак живее –

ту плаче, ту се смее...

и... разбираш – у живите боли...

Страдах от цинизма, прикритите лъжи...

и тъй като със лошите лесно се прощавах,

тръгвах си и... никога,

да, никога за нищо аз

не съжалявах,

назад не се обръщах,

отказвах се от хора - чужди...
Страдах от нескритата ирония – понякога,
която душата ми разкъсваше,
но аз живеех...

Падах, а после бавно

мъчително пак ставах,

изправях се,

вървях

и нови пътища проправях

във тоз живот на фалш и суета...
И... още жива съм,

а повече... дали ми трябва?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

perfectstranger (Димитър Станчев)

Никога нищо не се дава наготово. Всъщност щастието трябва да се изстрада. Иначе как да направиш разликата...

2014-03-21T21:01:08+02:00
Sanvali (Санвали)

След живота да сме здрави за да го живеем...

Много хубав стих! Поздрав!

2014-02-19T12:24:51+02:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬