Жива съм
Жива съм
Понякога душата сбогува се със тялото,
но пак живее –
ту плаче, ту се смее...
и... разбираш – у живите боли...
Страдах от цинизма, прикритите лъжи...
и тъй като със лошите лесно се прощавах,
тръгвах си и... никога,
да, никога за нищо аз
не съжалявах,
назад не се обръщах,
отказвах се от хора - чужди...
Страдах от нескритата ирония – понякога,
която душата ми разкъсваше,
но аз живеех...
Падах, а после бавно
мъчително пак ставах,
изправях се,
вървях
и нови пътища проправях
във тоз живот на фалш и суета...
И... още жива съм,
а повече... дали ми трябва?...
© Пенка Обновенска All rights reserved.
