na4eava (Пенка Обновенска)
48

Feb 19, 2014, 12:08 AM

Жива съм

Poetry

815 0 2

Жива съм

Понякога душата сбогува се със тялото,

но пак живее –

ту плаче, ту се смее...

и... разбираш – у живите боли...

Страдах от цинизма, прикритите лъжи...

и тъй като със лошите лесно се прощавах,

тръгвах си и... никога,

да, никога за нищо аз

не съжалявах,

назад не се обръщах,

отказвах се от хора - чужди...
Страдах от нескритата ирония – понякога,
която душата ми разкъсваше,
но аз живеех...

Падах, а после бавно

мъчително пак ставах,

изправях се,

вървях

и нови пътища проправях

във тоз живот на фалш и суета...
И... още жива съм,

а повече... дали ми трябва?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

perfectstranger (Димитър Станчев)

Никога нищо не се дава наготово. Всъщност щастието трябва да се изстрада. Иначе как да направиш разликата...

2014-03-21T21:01:08+02:00
Sanvali (Санвали)

След живота да сме здрави за да го живеем...

Много хубав стих! Поздрав!

2014-02-19T12:24:51+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0