15 nov 2009, 13:20

Жива вода 

  Poesía » De amor
768 0 10

От хилядите пътища в живота –

намерих твоя.

Защото светеше.

И по дъждовните прозорци разливаше

невиждана дъга.

Пристигнах на последната пресечка,

където ме очакваше

предутринно обичане.

Повика ме и аз се втурнах,

а вятърът, бушуващ във душата ми, утихна.

Стоя до прозореца, стиснала зъби…

Не дишам.

И отново се пълнят очите ми с утро,

а душата ми с жива вода.

Няма край, има само начало

по дъската шахматна с име „Живот”,

щом свирим дует по струните на пространството.

А от дланите – не само поезия,

а пречистени глътки любов.

Струят…

В дълбините на очите ми утрото

изгрява пак алено -

като полета от макове.

С цвят на живот.

 

 

11.11.2008 г.

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??