Жива вода
От хилядите пътища в живота –
намерих твоя.
Защото светеше.
И по дъждовните прозорци разливаше
невиждана дъга.
Пристигнах на последната пресечка,
където ме очакваше
предутринно обичане.
Повика ме и аз се втурнах,
а вятърът, бушуващ във душата ми, утихна.
Стоя до прозореца, стиснала зъби…
Не дишам.
И отново се пълнят очите ми с утро,
а душата ми с жива вода.
Няма край, има само начало
по дъската шахматна с име „Живот”,
щом свирим дует по струните на пространството.
А от дланите – не само поезия,
а пречистени глътки любов.
Струят…
В дълбините на очите ми утрото
изгрява пак алено -
като полета от макове.
С цвят на живот.
11.11.2008 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
