24 feb 2007, 19:46

ЖИВА ВОДА

  Poesía
1.2K 0 6
Жива вода




Търсещо сълзата се разлива

с ухание на нощна мараня,

и с усета на одухотворена...

трепти за мен светулчина искра.


Тръпнещо зората ни залива

с млечен вкус на гъстата мъгла,

живата вода е и горчива,

понякога във честните слова.


Започваш да се влюбваш в мен... признай!

Обидите...защита са...нали?!

Дори към себе си със чувства чисти,

в реакциите ти любовен дъжд вали!


С кантар претеглена любов не искам,

с уважение от буржоазен мухъл,

а полъха на нежна какавида,

от слънце раждаща се самодива.




ЧАР......18.09.06...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....