Живея в транс дори насън
и вярата ми скоростно нараства.
Аз раздавач на вяра съм за хората навън,
когато спомена за страстите угасва.
И ако нечия изгубена душа спася,
спасявам в себе си синапеното зрънце.
Над планините с него ще се извися,
фенер сред мрака ще ми е самото слънце.
Ще стана пратеник пред райската врата
сред свита ангели дошла да ме посрещне.
И Бог надвесил сянката си над калта
ще възроди от нея пак човека - грешният!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados