Дошли сме тук от Космоса просторен -
различни сме и толкова еднакви.
Намираме във вярата опора
и няма знак за връщане обратно.
И падаме, и ставаме отново -
пред нас е пътят, пълен с мъдри тайни.
Горим до дъно във живота-огън,
отдадени на всеки миг нетраен.
Жадуваме за свежа глътка нежност,
в сърцата любовта-река прелива...
И тази наша слънчева надежда
ни прави сякаш повече от живи.