6.02.2010 г., 9:20

Живи

1.3K 0 36


Дошли сме тук от Космоса просторен -

различни сме и толкова еднакви.

Намираме във вярата опора

и няма знак за връщане обратно.

 

 

И падаме, и ставаме отново -

пред нас е пътят, пълен с мъдри тайни.

Горим до дъно във живота-огън,

отдадени на всеки миг нетраен.

 

 

Жадуваме за свежа глътка нежност,

в сърцата любовта-река прелива...

И тази наша слънчева надежда

ни прави сякаш повече от живи.

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...