Feb 6, 2010, 9:20 AM

Живи

1.3K 0 36


Дошли сме тук от Космоса просторен -

различни сме и толкова еднакви.

Намираме във вярата опора

и няма знак за връщане обратно.

 

 

И падаме, и ставаме отново -

пред нас е пътят, пълен с мъдри тайни.

Горим до дъно във живота-огън,

отдадени на всеки миг нетраен.

 

 

Жадуваме за свежа глътка нежност,

в сърцата любовта-река прелива...

И тази наша слънчева надежда

ни прави сякаш повече от живи.

 

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...