10 dic 2014, 7:53

Живи 

  Poesía » De amor
749 0 3

Живи



в съавторство с Михаил Цветански

 

 

Целунах те в предишния живот,
а после си заминах. Като вятър.
Сега съм тук. Сама при теб дойдох.
Дали за теб съм просто непозната?

Очите ми са изповедници –
религията ти – тъй нежна.
Желанията ми – безделници,
лежат във чувствата ти - бездна.

В ума ти съм се вплела на инат.
Не се моли на Дявола и Бога.
Отпиеш ли ме, вече си богат.
Докоснеш ли ме, сгрял си се на огън.

Не ме захвърляй в пазва подир здрач…
Не ме калесвай с устни – самодиви.
Очаквах те… В съня ти съм ездач
на толкова терзания красиви…

Нима ме чакаш, привидно суров...
Изтръпна ли след погледа ми влажен?
Разкъсвай бясно моята любов,
с въжета-мисли, за да те накажа...

Наказвай ме със сбъднати мечти…
Бичувай ме с косите си свенливи.
И нека до полуда да боли…
от тръпката, че истински сме живи…

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??