Живи
Живи
в съавторство с Михаил Цветански
Целунах те в предишния живот,
а после си заминах. Като вятър.
Сега съм тук. Сама при теб дойдох.
Дали за теб съм просто непозната?
Очите ми са изповедници –
религията ти – тъй нежна.
Желанията ми – безделници,
лежат във чувствата ти - бездна.
В ума ти съм се вплела на инат.
Не се моли на Дявола и Бога.
Отпиеш ли ме, вече си богат.
Докоснеш ли ме, сгрял си се на огън.
Не ме захвърляй в пазва подир здрач…
Не ме калесвай с устни – самодиви.
Очаквах те… В съня ти съм ездач
на толкова терзания красиви…
Нима ме чакаш, привидно суров...
Изтръпна ли след погледа ми влажен?
Разкъсвай бясно моята любов,
с въжета-мисли, за да те накажа...
Наказвай ме със сбъднати мечти…
Бичувай ме с косите си свенливи.
И нека до полуда да боли…
от тръпката, че истински сме живи…
© Яна All rights reserved.
