25 ene 2019, 11:22

Живи 

  Poesía » Otra
454 3 2

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи
жадно картината пият,
женските устни
в сладостна усмивка се вият.
Среща на погледи,
страсти от пламъци диви.
Задушница е.
Да прощават мъртвите, но сме живи.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??