25.01.2019 г., 11:22 ч.

Живи 

  Поезия » Друга
453 3 2

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи
жадно картината пият,
женските устни
в сладостна усмивка се вият.
Среща на погледи,
страсти от пламъци диви.
Задушница е.
Да прощават мъртвите, но сме живи.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??