Живите комини
Живите комини
Да се завърнеш в родовата къща,
да зърнеш старите комините живи.
Тук с мен отново спомена се завръща,
за миналото изпълнено с труд и игри диви.
Комините на старите къщи още си стоят,
тези без стопанин леко са се понавели.
Някой от тях пушат има живот и в тях,
топлината от семейното огнище приели.
При пушещите комини има живинка,
огнището под тях храни и стопля хората.
Щом има дръвца няма да е студена зимата
и така манджа и хляб ще има на трапезата.
Една стара къща от кирпич останала е сама,
няма ги стопаните й, няма го и духа.
Коминът отдавна не пуши както някога,
руши се, мрачна картина изпълнена с тъга!
И в тази къща някога живот е кипяло,
от дървеният чардак поглеждала хубава мома.
С една надежда да мине по пътя любимия
да спре при нея а тя да му дари своята китка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados