29 mar 2025, 21:01

Живите комини

  Poesía
395 1 1

       Живите комини

 

 

Да се завърнеш в родовата къща,

да зърнеш старите комините живи.

Тук с мен отново спомена се завръща,

за миналото изпълнено с труд и игри диви.

 

Комините на старите къщи още си стоят,

тези без стопанин леко са се понавели.

Някой от тях пушат има живот и в тях,

топлината от семейното огнище приели.

 

При пушещите комини има живинка,

огнището под тях храни и стопля хората.

Щом има дръвца няма да е студена зимата

и така манджа и хляб ще има на трапезата.

 

Една стара къща от кирпич останала е сама,

няма ги стопаните й, няма го и духа.

Коминът отдавна не пуши както някога,

руши се, мрачна картина изпълнена с тъга!

 

И в тази къща някога живот е кипяло,

от дървеният чардак поглеждала хубава мома. 

С една надежда да мине по пътя любимия

да спре при нея а тя да му дари своята китка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...