Mar 29, 2025, 9:01 PM

Живите комини

  Poetry
396 1 1

       Живите комини

 

 

Да се завърнеш в родовата къща,

да зърнеш старите комините живи.

Тук с мен отново спомена се завръща,

за миналото изпълнено с труд и игри диви.

 

Комините на старите къщи още си стоят,

тези без стопанин леко са се понавели.

Някой от тях пушат има живот и в тях,

топлината от семейното огнище приели.

 

При пушещите комини има живинка,

огнището под тях храни и стопля хората.

Щом има дръвца няма да е студена зимата

и така манджа и хляб ще има на трапезата.

 

Една стара къща от кирпич останала е сама,

няма ги стопаните й, няма го и духа.

Коминът отдавна не пуши както някога,

руши се, мрачна картина изпълнена с тъга!

 

И в тази къща някога живот е кипяло,

от дървеният чардак поглеждала хубава мома. 

С една надежда да мине по пътя любимия

да спре при нея а тя да му дари своята китка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...