29.03.2025 г., 21:01

Живите комини

398 1 1

       Живите комини

 

 

Да се завърнеш в родовата къща,

да зърнеш старите комините живи.

Тук с мен отново спомена се завръща,

за миналото изпълнено с труд и игри диви.

 

Комините на старите къщи още си стоят,

тези без стопанин леко са се понавели.

Някой от тях пушат има живот и в тях,

топлината от семейното огнище приели.

 

При пушещите комини има живинка,

огнището под тях храни и стопля хората.

Щом има дръвца няма да е студена зимата

и така манджа и хляб ще има на трапезата.

 

Една стара къща от кирпич останала е сама,

няма ги стопаните й, няма го и духа.

Коминът отдавна не пуши както някога,

руши се, мрачна картина изпълнена с тъга!

 

И в тази къща някога живот е кипяло,

от дървеният чардак поглеждала хубава мома. 

С една надежда да мине по пътя любимия

да спре при нея а тя да му дари своята китка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...