14 nov 2014, 22:04

Живите зърна

  Poesía » Otra
907 0 3

Живите зърна

 

Полет, шум от криле,

към хулиганчетата весело подсвирквам,

и пак съм малкото дете,

в шепата си зърната стискам.

 

Те се стрелкат във клоните, сякаш на шега,

отронват пъстрите пера,

врабчетата ме  радват със своята палава игра в есента

и винаги стискам в шепата си

                                                            за тях живите зърна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно поетично бисерче с много красиво и много актуално
    послание! Поздрави за мъдрата поетеса! Бъди!
  • Ако носиш в сърцето си дори едно зрънце за една мъничка птичка,
    имало е за какво да живееш! Поздрави!
  • Живите зърна са нашата надежда,която винаги ще покълне,ако ги поливаме с обич.Харесах стихът ти и го оценявам!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...