14 nov 2014, 22:04

Живите зърна 

  Poesía » Otra
607 0 3

Живите зърна

 

Полет, шум от криле,

към хулиганчетата весело подсвирквам,

и пак съм малкото дете,

в шепата си зърната стискам.

 

Те се стрелкат във клоните, сякаш на шега,

отронват пъстрите пера,

врабчетата ме  радват със своята палава игра в есента

и винаги стискам в шепата си

                                                            за тях живите зърна...

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно поетично бисерче с много красиво и много актуално
    послание! Поздрави за мъдрата поетеса! Бъди!
  • Ако носиш в сърцето си дори едно зрънце за една мъничка птичка,
    имало е за какво да живееш! Поздрави!
  • Живите зърна са нашата надежда,която винаги ще покълне,ако ги поливаме с обич.Харесах стихът ти и го оценявам!
Propuestas
: ??:??