14.11.2014 г., 22:04 ч.
Живите зърна
Живите зърна
Полет, шум от криле,
към хулиганчетата весело подсвирквам,
и пак съм малкото дете,
в шепата си зърната стискам.
Те се стрелкат във клоните, сякаш на шега,
отронват пъстрите пера,
врабчетата ме радват със своята палава игра в есента
и винаги стискам в шепата си
за тях живите зърна...
© Мина Конарова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ако носиш в сърцето си дори едно зрънце за една мъничка птичка,
имало е за какво да живееш! Поздрави!
-
Живите зърна са нашата надежда,която винаги ще покълне,ако ги поливаме с обич.Харесах стихът ти и го оценявам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
послание! Поздрави за мъдрата поетеса! Бъди!