Nov 14, 2014, 10:04 PM

Живите зърна

  Poetry » Other
909 0 3

Живите зърна

 

Полет, шум от криле,

към хулиганчетата весело подсвирквам,

и пак съм малкото дете,

в шепата си зърната стискам.

 

Те се стрелкат във клоните, сякаш на шега,

отронват пъстрите пера,

врабчетата ме  радват със своята палава игра в есента

и винаги стискам в шепата си

                                                            за тях живите зърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно поетично бисерче с много красиво и много актуално
    послание! Поздрави за мъдрата поетеса! Бъди!
  • Ако носиш в сърцето си дори едно зрънце за една мъничка птичка,
    имало е за какво да живееш! Поздрави!
  • Живите зърна са нашата надежда,която винаги ще покълне,ако ги поливаме с обич.Харесах стихът ти и го оценявам!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...