14 нояб. 2014 г., 22:04

Живите зърна

906 0 3

Живите зърна

 

Полет, шум от криле,

към хулиганчетата весело подсвирквам,

и пак съм малкото дете,

в шепата си зърната стискам.

 

Те се стрелкат във клоните, сякаш на шега,

отронват пъстрите пера,

врабчетата ме  радват със своята палава игра в есента

и винаги стискам в шепата си

                                                            за тях живите зърна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно поетично бисерче с много красиво и много актуално
    послание! Поздрави за мъдрата поетеса! Бъди!
  • Ако носиш в сърцето си дори едно зрънце за една мъничка птичка,
    имало е за какво да живееш! Поздрави!
  • Живите зърна са нашата надежда,която винаги ще покълне,ако ги поливаме с обич.Харесах стихът ти и го оценявам!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...