17 jul 2008, 12:49

Живот...

  Poesía » Otra
1.1K 0 34
Нападаха кестени.
                Гладки и лъскави.
В косата, съвсем равномерно.
Разляха кафяво
                по белите пръски.
Години да скрият с модерното.
Но тъжният скулптор
                драска по кожата.
И вгражда чертите с ръце.
Безкрайно дълбоко.
                Почти невъзможно.
По-тъмни от цвят на лице.
И тихо пристъпва
                ранната старост.
Видяла дома и огнището...
Когато си тръгне
                със своята вялост.
Тогава ще дойде и нищото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво за старостта и...тъжно!...Браво, Ели!!
  • До утре! Със сигурност!
    Тайфата се събира!
  • Гери, край!
    Приключихме с тези разговори
    Днес е петък, облякох си нагласата за почивка!
    Благодаря ти, че си тук! До утре (надявам се)!
  • Чудесен стих!
    Душко,
    повече няма да подхващаме дълбокомислени разговори за живота, че... не ни се отразяват добре...
    Днес се облечи в тоалет "настроение" и извади усмивката от джоба!
    Гуш*
  • Благодаря ви от сърце!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...