Jul 17, 2008, 12:49 PM

Живот...

  Poetry » Other
1.1K 0 34
Нападаха кестени.
                Гладки и лъскави.
В косата, съвсем равномерно.
Разляха кафяво
                по белите пръски.
Години да скрият с модерното.
Но тъжният скулптор
                драска по кожата.
И вгражда чертите с ръце.
Безкрайно дълбоко.
                Почти невъзможно.
По-тъмни от цвят на лице.
И тихо пристъпва
                ранната старост.
Видяла дома и огнището...
Когато си тръгне
                със своята вялост.
Тогава ще дойде и нищото!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво за старостта и...тъжно!...Браво, Ели!!
  • До утре! Със сигурност!
    Тайфата се събира!
  • Гери, край!
    Приключихме с тези разговори
    Днес е петък, облякох си нагласата за почивка!
    Благодаря ти, че си тук! До утре (надявам се)!
  • Чудесен стих!
    Душко,
    повече няма да подхващаме дълбокомислени разговори за живота, че... не ни се отразяват добре...
    Днес се облечи в тоалет "настроение" и извади усмивката от джоба!
    Гуш*
  • Благодаря ви от сърце!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...